Поредните избори са вече история. За съжаление резултатите от тях не бяха тези, които очаквахме. Коалицията, в която участвахме спечели едва 11 от общо 41 места в местния парламент. Това е доста под предварителните прогнози, на които се надявахме. Разбира се причините са много и обективни. На първо място от голямо значение се оказа т.нар изборен туризъм в региона. За около седмица дойдоха над 15 000 души от Турция, които предопределиха вота.

Естествено те не са единствената причина за неубедителното ни представяне. Отново не успяхме да се консолидираме около една обща кандидатура за кмет и листа за общински съветници. Така на изборите се явиха общо 11 листи на парти и коалиции, повечето, от които нямаха никакъв шанс за успех. По този начин се загубиха няколко хиляди гласа, които можеха да вкарат още 4-5 съветника от по-малки партии. Наложително е да се направят сериозни изводи и да се вземат решения за бъдещите участия на избори от страна на Комунистическата партия на България. Според мен едно от първите неща, на които трябва да се обърне сериозно внимание е обединението на всички социални и комунистически партии и организации на централно ниво. Пример за това мое мнение е ситуацията в София, където имаше няколко листи на комунистически и работнически партии, благодарение на което загубихме не малко гласове. На практика по места обикновените членове по нищо не се различават идеологически. Тук в Кърджали например много пъти сме обсъждали този въпрос с представители на БКП „Георги Димитров”. Позициите и вижданията ни с тях са изключително близки по въпросите, които сме дискутирали. Само по себе си едно такова обединение ще бъде много полезно и ще се отрази стимулиращо на много симпатизанти на комунистическата идея. С другарите, които членуват в други комп артии сме на едно мнение, че за никого не е полезно подобно разцепление, което допълнително отслабва участието ни в избори, които и да са те. При намиране на общ език с тях и Българския антифашистки съюз, съм сигурен, че ситуацията в автентичното ляво политическо пространство ще са много по-различни. Другият основен въпрос, който трябва да бъде решен в най-скоро време, е партньорските отношения с партиите от Коалиция за България. Напълно съм съгласен с тезата на другарите, които смятат, че социалистическата партия продължава да деградира през последните няколко години. В същото време съм наясно и с финансовото положение и липсата на средства за едно нормално представяне на избори. Свидетели сме, че през последните години водещите партии, особено управляващите, разполагат с огромен паричен и властови ресурс. Няма как да не отречем, че след опитите за самостоятелно участие, при това с качествени кандидатури, не успяхме да постигнем очакваните резултати. Причината според мен е единствено липсата на финансово обезпечение на кампаниите, които се провеждаха по места. Видя се, че без постоянното присъствие в медиите, само с огромното старание от страна на местните структури не можем да очакваме задоволителни резултати. Ако трябва да съм по-конкретен, в Кърджали, където обстановката е доста по-специфична, в сравнение с останалите общини в страната, противопоставянето през последните години не е между „лява” и „дясна” политика, а е на етническа основа. Всяко едно самостоятелно участие на която и да е политическа сила, води до предопределяне на пълен успех на ДПС. Единственият начин да се спре монопола на Движението в региона, е общи действия на партиите в рамките на тройната коалиция и следизборни споразумения между тях. Тази теза се развива от трезвомислещата част на членовете и симпатизантите на БСП и аз я споделям на сто процента. Ситуацията в региона е такава, че етническото противопоставяне е предварително изгубена кауза. Правилната политика и според мен е съвместно управление на трите управляващи партии, като по този начин ще имаме възможност да разширим своите позиции и влияние в региона. Това е единственият начин за придобиване на автономни ресори в местната власт, като по този начин постепенно ще има възможност да се провежда реална политика, от страна на партиите от Коалиция за България, каквато в момента липсва. Участието в местната власт ще даде възможност и за разпределението на държавните, общински и еврофондовете, които ще стават все повече през следващите няколко години. Да не говорим, че ще има възможност и за решаване на кадрови проблеми, както и подпомагане на бизнеса, различен от „обръча от фирми” на Доган. Всичко останало е политическа недалновидност и защитаване на лични интереси. Ако се изпусне тази свободна ниша, то тя неминуемо ще бъде заета от друга политическа сила, която ще извлече политическите дивиденти от създалата се ситуация. Необходимо всички партии и организации в „левия” политически сектор да се явят на избори обединени, защото само по този начин е възможно постигане на сериозен резултат, даващ правото на следизборни преговори. Въпросите за обединение на всички комунистически партии и формации, както и планирането на участието ни в бъдещи коалиции очаквам да бъдат разглеждани и да бъде взето решение по тях на предстоящия Конгрес на КПБ. Сигурен съм, че предстои обстоен анализ и ръководството, в лицето на Политбюро ще вземе правилните и полезни за бъдещото развитие на Партията решения на предстоящия през месец април форум. Божидар Стоянов

Кърджали