На срещата на върха на ЕС в Брюксел на 11-ти февруари е определена нова офанзива срещу работническата класа и народите на Европа. Решенията на срещата на върха, следват рамките на проекта "Стратегия на ЕС за 2020 г.", който е продължение и задълбочаване на "Лисабонската стратегия" засилване на антинародни политики на ЕС и на буржоазните правителства чрез строги мерки срещу работническата класа и народните слоеве. Те са насочени към подобряване на рентабилността и позицията на Европейските монополи, както в ЕС, така и в рамките на международна империалистическа конкуренция.

В основата на стратегията на ЕС за преодоляване на кризата на капитализма - е въвеждането на радикални промени в системата за социално осигуряване, повишаване на възрастта за пенсиониране, рязък спад на заплатите, пенсиите и на всички социални помощи. Тази атака носи отпечатъка на либералите и социалдемократите, които са подкрепили и подкрепят решенията на капитала и са в пълно съгласие с органите на ЕС.

Дефицитът и държавния дълг, са в процес на наблюдение на икономиките на няколко държави-членки, включително Гърция, Ирландия, Португалия и Испания и те са използвани, за да тероризират идеологически работниците в цяла Европа. Въпреки това, през всички тези години, доходността на големите мултинационални компании и банки, е била постигната чрез използването на работници, държавни субсидии и данъчни облекчения. Тя е огромна и продължава да

бъде така и сега, по време на криза. Те се конкурират помежду си, за да уловят "лъвския дял" от новия заем, предназначен за тях, изнудване и паника, и предлагат разплащането да стане за сметка на работниците, на бедните и средните селяни, както и самостоятелно заетите лица.

Ние, комунистическите и работническите партии от страните от ЕС, призоваваме работническата класа и широките народни слоеве от всяка страна, да организират незабавно контраофанзивата си, за да осъдят политическите партии в подкрепа на антинародната офанзива срещу народите от ЕС. За да се укрепят редиците на работническото движение за отхвърляне на социалното партньорство, насочено към приемането на непопулярни мерки, и да се осигури мощен отговор на антинационалната политика е необходимо: стабилна, постоянна работа с пълни права за всички, реален ръст на заплатите, пенсиите и премахване на всички антисоциални трудови закони, намаляване на пенсионната възраст с 5 години за жените, из

ключително безплатни социални услуги в областта на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане. Работниците могат да живеят по-добре без капиталисти. Те сами произвеждат богатство и трябва те да го използват.

1. Работническата партия на Белгия;

2. Комунистическа партия на България;

3. Партия на българските комунисти;

4. Комунистическата партия на Великобритания;

5. Нова Комунистическа партия на Великобритания;

6. Унгарска комунистическа работническа пар

тия;

7. Комунистическата партия на Гърция;

8. Комунистическата партия в Дания;

9. Комунистическата партия на Ирландия;

10. Работническа партия на Ирландия;

11. Комунистическата партия на народите на Испания;

12. Партията на италианските комунисти;

13. Прогресивната партия на трудещите се (АКЕЛ)

14. Социалистическата партия на Латвия;

15. Социалистическата партия на Литва;

16. Комунистическата партия на Люксембург;

17. Комунистическата партия на Малта;

18. Нова комунистическа партия на Холандия;

19. Комунистическата партия на Полша;

20. Комунистическата партия на Словакия;

21. Комунистическата партия на Финландия

22. Комунистическата партия на Швеция;

23. Комунистическата партия на Естония.